Биполярно афективно разстройство

Биполярно афективно разстройство (понякога наричано с остарялото си
име манийно-депресивна психоза или циклофрения) е заболяване от групата на т.нар.
афективни разстройства и е класифицирано като психично заболяване, психично
отклонение, което се характеризира най-вече с промяна в настроенията. Епизоди на
депресия и меланхолия са последвани от периоди на еуфория. Именно това състояние
психиатрите наричат мания.

Мания и депресия

Тези епизоди са циклични, но между тях може да има периоди от време без никакви признаци на заболяването. Основните симптоми са силно повишеното настроение, двигателна активност и
мегаломанните идеи. Повишеното настроение варира до еуфория, но някои болни са
гневни и раздразнителни. Мисленето е ускорено, а речта — бърза. Самокритичността е
винаги снижена с отхвърляне на необходимостта от лечение. Симптомите на това
състояние могат да започнат да се проявяват в много ранна възраст. Броят на фазите,
които са възможни е непредсказуем. Биполярното разстройство може да се ограничи до
една фаза за цял живот – мания, хипомания и депресия, може да се прояви само
маниакалната, хипоманиакалната или депресивната фаза (понякога в обратен ред) или
е възможно да протекат и трите едновременно.

Продължителността на фазите се колебае между няколко седмици и 2 години (средно 6-7 месеца), а „светлите“ промеждутъци (наричани интермисии, интерфази) между фазите траят от 5 до 7 години,
но е възможно и съвсем да отсъстват.

Среща се по-рядко при мъжете, отколкото при жените (приблизително седем мъже на десет жени).
Не съществуват лабораторни тестове за обективна диагностика. Психиатрите се
осланят основно на наблюдения в поведението и настроението на пациента, както и на
семейната история на заболявания. Мания се диагностицира при поне едноседмичен
период на приповдигнато или раздразнително настроение и най-малко три от следните
симптоми: повишена двигателна активност, речев напор, субективно ускорен
мисловен поток, повишена самооценка или грандиозни идеи, намалена потребност
от сън, абнормна отвлекаемост, беззадръжно поведение.
Хора с циклотимни и депресивни личностови черти са с по-голям риск за
биполярно разстройство. Въпреки това причините за това състояние все още не са
изяснени. Съществуват няколко теории, но нито една от тях не е потвърдена с
достатъчна научна достоверност.

Теории

Съществува теория, че болестта е генетично
обусловена. Въпреки опитите и задълбочените анализи обаче, засега нито едно
психично заболяване не може да се свърже с определен ген. Съществува генетична
предразположеност – статистиката сочи, че докато биполярното разстройство засяга
около 1% от населението, неговата честота в някои семейства варира между 9% и 18%.
Заболеваемостта е около 10 на 100000 за мъжете и 15 на 100000 за жените, което
означава, че в град от 250000 души ще има по около 30 нови случая всяка година.
Втората теория е доста непопулярна в психологията и психиатрията и свързва
биполярното разстройство с начина на хранене и някои видове диети. Трета популярна
теория го обяснява с нарушение на ендокринния баланс и на водно-електролитния
обмен.

Лечение

Практически за заболяването няма ефективно лечение, то продължава до живот. Възможно е обаче подтискане на симптомите и предпазване от епизоди с помощта на
фармакологични и психотерапевтични средства. Използват се антидепресанти,
невролептици (халоперидол, хлорпромазин, оланзапин, валпроати, литий и други).
Литиев карбонат се използва за разреждане на пристъпите и за смекчаване на
интензитета им. Средство на избор при някои тежки случаи е електроконвулсивната
терапия (забранена в някои страни), която може да даде резултат при медикаментозна
резистентност. Използването на антидепресанти е предмет на усилени дебати и
разногласия. При някои случаи самите медикаменти предизвикват симптомите на
болестта, а в други случаи пациентите имат мисли за самоуби ство. Самите ѝ
стабилизатори на настроението също имат доста ограничено действие и ефективност.
Манийният синдром не винаги означава биполярно разстройство. Може да е
причинен от шизофрения, някои медикаменти (стероиди, симпатикомиметици и други),
метаболитни нарушения – например бъбречна недостатъчност или тиреотоксикоза,
както и да е следствие от тумори в мозъка или енцефалит.

Сред най-активните химични агенти, които водят до болестна картина, сходна с тази на биполярното разстройство, са наркотиците от групата на кокаина и амфетамините. Те обаче трябва да се употребяват дълго време, за да доведат до манийно-депресивни епизоди, като
значително по-съществени в клиничната практика са тревожно-параноидните им
ефекти.

В последно време се водят разгорещени спорове по отношение на много
аспекти на това заболяване. Все повече специалисти в областта се съгласяват, че в
много от сегашните случаи се касае за грешна или изопачена диагноза. Изказва се
мнение, че това, което изглежда като биполярно разстойство, може всъщност да се
дължи на нездравословна диета или различни културни и етнически различия, което се
приема много скептично сред научните среди. Понякога в ранна детска възраст е почти
невъзможно да се направи разлика между буен характер и заболяване. Диагнозата е
затруднена и в случаите, когато се касае за малтретирани или недохранени деца.

В миналото разстройствата на настроението са подразделяни на униполярен и
биполярен тип. Тези от пациентите, които са преживявали само един маниен епизод и
тези, които са преживявали в миналото само манийни епизоди, без нито един
депресивен, както и тези които са преживявали и двата вида епизод, маниен и
депресивен, са означавани като биполярно разстройство. Пациентите, които са имали
само депресивно разстройство са означавани като униполярна депресия. Двата типа
разстройство на настроението са с различни анамнестични данни за наличието на
разстройства на настроението във фамилията, освен това те изискват различно
лечение и се допуска различна патофизиология и етиология. Групата биполярни
разстройства се състои от биполярно І разстройство, биполярно ІІ разстройство и
циклотимно разстройство.

Рецептори и биполярно разстройство

Серотонинови рецептори

Серотониновите рецептори (5-HT рецептори), са група от G протеин-свързани
рецептори (GPCRs) и лиганд-портни йонни канали (LGICs) намиращи се в централната
и периферната нервна система. Те медиират както стимулиращи, таки и инхибиращи
невромедиатори. Серотониновите рецептори биват активирани от невромедиатора
серотонин, който бива техен естествен лиганд. Серотониновите рецептори модулират
освобождаването на множество невромедиатори, включително глутамат, ГАМК,
допамин, епинефрин(адреналин)/норепинефрин(норадреналин) и ацетилхолин, както и
много хормони, включително окситоцин, пролактин, вазопресин, кортисол,
кортикотропин, и субстанция P, заедно с много други. Серотониновите рецептори влияят на редица биологични и неврологични процеси. Серотониновите рецептори са мишена
на различни фармацевтични, а също и на незаконни препарати, включително много
антидепресантни, антипсихотични и халюциногенни агенти.
С изключение на 5-HT3 рецептора, лиганд-портен йонен канал, всички други
серотонинови рецептори са G протеин-свързани рецептори активиращи клетъчна
каскада водеща до стимулиране или инхибиране на клетъчния отговор.
Много неизбирателни агонисти (Агонисти са химични вещества свързващи се с
клетъчни рецептори и предизвикваики клетъчен отговор. Агонистите често приличат на
естествено срещащите се вещества) на 5-HT рецепторните подвидове включват
ерготамин(противо мигренозен препарат), който активира 5-HT1A, 5-HT1D, 5-HT1B, D2 и
норепинефриновите рецептори. LSD (халюциноген) е агонист на 5-HT1A, 5-HT2A, 5-
HT2C, 5-HT5A, 5-HT5, 5-HT6 рецепторите.

Въпреки че 5-хидрокситриптамина (също наричан серотонин) е свързан с
манията, точните промени (преобразувания) в 5-HT системата остават неизветсни. 5-
HT2 рецепторите в мозъка на хора страдащи от мания са понижени. Индивиди с текуща
мания имат значително по-нисък свързващ потенциал на 5-HT2 рецепторите в челните,
слепоочните, теменните и тилните кортикални региони, с по-големи промени в дясните
кортикални региони в сравнение с хора без мания.

Биполярното разстройство (БАР) се характеризира с променена вътреклетъчна
калциева (Ca(2+)) хомеостаза. Механизмите включват дисфункция в ендоплазмения
ретикулум (ЕП) и митохондриалното Ca(2+) третиране, потенциално медиирано от B-cell
lymphoma 2 (Bcl-2), ключов протеин, който регулира Ca(2+) сигнализиране,
взаимодействайки директно с тези органели, и който е свързан с патофизиологията на
БАР. При пациенти с БАР, абнормална Bcl-2 генна експресия допринася за
дисфункционалната Ca(2+) хомеостаза чрез специфичен ЕП иноситол 1,4,5-трифосфат
рецептор-завицим механизъм.

Антидепресантите упражняват тяхното действие върху серотонинергичните
(свързани с невротранзмитера серотонин) пътища, увеличавайки синаптичната
концентрация на серотонин, чрез няколко механизма, като например инхибиране на
преносителя, модулация на 5-HT1A рецептори (пре- и постсинаптични) или инхибиране
на 5-HT2A. Последните два механизма биват споделени и от кветиапинът.
Кветиапинът и норкветиапинът имат умерен до висок афинитет към 5-HT2A
рецепторите, на които те действат като антагонисти. 5-HT2A антагонизмът би
модулирал ефектите причинени от D2 (G протеин-свързан допаминов рецептор,
инхибиращ аденилил циклазната активност.) блокадата, така че кветиапинът
демонстрира, че благоприятства значително повишаване на извънклетъчните
концентрации на допамин на мезокортикално ниво, което би допринесло към ефекта
върху депресивните, когнитивните и негативни симптоми. Кветиапинът и
норкветиапинът проявяват частична агонистичност към 5-HT1A рецепторите,
показвайки нисък до среден афинитет. 5-HT1A агонистите имат връзка с ефикасността
на лечението на депресия и безпокойство. Тази ефикасност би била медиирана, поне
частично, чрез увеличаване на серотонинергичното предаване. Най-високата гъстота на
тези рецептори е в хипокампуса, дорзален и медиален raphe nuclei, frontal cortex, rhinal
cortex и amygdala.

При индивиди с депресия хипокампусът показва атрофия. Увеличаването на
серотонинергичната невротранзмисия би могло да стимулира морфогенезата му. В хипокампуса, принципно, но също и в споменатите по-горе структури,
постсинаптичният 5-HT1A рецептор се смята за критичен в антидепресантният отговор.
Увеличаването на чувствителността към 5-HT на постсинаптичните 5-HT1A рецептори и
увеличаването на гъстотата на местата за свурзване на рецептора подобряват
серотонинергичната невротрансмисия. Кветиапинът подобрява серотонинергичната
трансмисия, като увеличава гъстотата на 5-HT1A рецепторите в префронталния
кортекс, представяйки някои регионални специфичности. Кветиапинът също
предизвиква увеличаване на гъстотата на 5-HT1A рецепторите в rhinal cortex, структура
тясно свързана с хипокампуса чрез аферентни и еферентсни проекции.
Агонизмът на 5-HT1A рецепторите е свързан с дозо-зависимо увеличаване на
допамина в префронталния кортекс. Този ефект се благоприятства от комбинирания
антагонизъм на D2 и 5-HT2A, който генерира функционален 5-HT1A агонизъм.
Освен че увеличава нивото на допамин, кветиапинът също увеличава нивата на
ацетилхолин (Ach), чрез стимулация на 5-HT1A рецепторите в префронталния кортекс,
регион в който има голям брой от тези рецептори в неокортикалните глутаматергични
пирамидални неврони свурзани с когнитивните функции.
Норкветиапинът също действа и като антагонист на 5-HT2C рецептора, към който
има висок афинитет. Смята се, че това, заедно с 5-HT2A блокадата има врузка със
свойствата на кветиапин да подобрява и стабилизира когнитивните функции и
състоянието на настроението.
Антагонизмът към 5-HT2C рецепторите е свързан с увеличеното освобождаване
на норепинефрин и допамин в префронталнич кортекс.
Допаминовият дефицит във вентромедиалната част на префронталния кортекс е
свурзана с появата на емоционални и негативни симптоми, така че увеличението на
допамин, предизвикано от антагонизмът на кветиапин към серотонинергичните
рецептори, би довело до подобряване на тези симптоми както при шизофрения, така и
при афективните разстройства (включително и биполярно афективно разстройство).
Кветиапин няма ефект върху серотониновия транспортер.