Витамин C (L-Аскорбинова киселина)
Витамин C е един от най-често използваните в медицината витамини. Свързан е с болестта скорбут (авитаминоза C). Изолиран е от сок на зеле през 1922 г. От Бессонов М. А., а по-късно (1933 г.) е синтезиран от D-глюкоза.
Строеж и физико-химични свойства.
По строеж витамин C е близък до този на хексозите и представлява γ-лактон на енолната форма на 2-кето-L-гулоновата киселина. Витаминно действие има само L-формата. Киселинните свойства на витамин C се дължат на едната отенолните групи. В природата се срещат само L-формите на аскорбиновата и дехидро-аскорбиновата киселина. Синтетично са получени техните D-форми, които са биологично неактивни.
Витамин C е кристално вещество със силно изразен редукционен ефект, много добре разтворим във вода и метанол. Лесно се окислява във воден разтвор от слаби окислители.
Биологично действие и значение.
Витамин C участва в окислително-редукционните процеси в организма. Взема участие в обмяната на въглехидратите (пентозен цикъл), на белтъчните вещества, адреналин, нуклеинови киселини, кортикостероиди. Много е важна ролята на витамин C при обмяната на калций и желязо. Дневната нужда от витамин C е 70-100 mg. Най-голямо е съдържанието му в зеле, шипки, цитрусови плодове. Този витамин проявява синергично действие с витамин A. Интересно е, че навремето цели корабни екипажи са страдали от болестта скорбут, а в трюмовете на корабите живеещите там плъхове сами синтезирали витамин C, който се депонирал в черния им дроб. Този източник на витамин C, и до сега не е известно да е използван.
